* * *
Милано, Миланчице ле!
Заспала ми е Милана (2)
в бащина горна градинка,
че спала мало, не млого,
тъкмо ми три дни и три нощи.
Ни се Милана събуди,
нето я някой събуди;
тихен ми вятър повяло,
дребен ми дъждец повяло, (2)
Милани лице нароси, (2)
лицето бяло, мекото -
Милана се от сън събуди.
Милана ветри кълнеше: (2)
- Ветре ле, да не довяйш, (2)
дребен дъжд, да не довалиш!
Станало й девет години,
откакто й майка ми умряла,
насън я не бях видяла. (2)
Снощи при мене доводя,
кък ме хубаво плетеше,
плетеше, па ме питаше:
"Милано, мила майкина,
ожени ли се баща ти, (2)
доведе ли ви мащеха,
гледа ли добре децата?"
"Ожени се, мамо, доведе,
но децата, мамо, не гледа -
корички дето събират,
на кучета да ги фъргат,
на нас ги, мамо, даваше,
даваше да ни храни!"
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.10.2006
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010