* * *
Рано ми рани Драгана
на лозе, на росно грозде.
Вървяла, що ми вървяла,
твърде се изморила,
седнала да си почине
под жълта дюля на сянка.
Тихи ми вятър повея,
по-дребен дъждец поръмя,
дюлово листе полете,
Драгани лице облете,
сепна Драгана, събуди се.
- Ветре ле, ненавеял се,
дъждо ле, ненавалял се!
Станало й девет години,
как ми е братец загинал,
не съм си братец видяла.
Сега го насън сънувах
със зелен бардак на вода.
Дето навее, налее,
там се водата мътеше.
Той на Драгана думаше:
"Сестро ле, сестро Драгано,
стега ме, сестро, жалея
и черни кърпи носила
и бистри сълзи ронила.
Обади, сестро, на мама,
стига й мама жаляла
и черна кърпа носила,
и бистри сълзи ронила -
чиста водица да пийна!
Обади, сестро, на тате,
да си се тате обръсне -
чиста водица да пийна!"
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.