* * *
Заспала ми е Драгана
на самодивско игрило,
на кираджийско падало.
Три дни е майка викала,
не можла да я събуди
и она се Богу помоли:
- Я ми дай, Боже, я ми дай,
буен ми ветър подууни,
ситен ми дъждец удари,
та ми Драгана събуди!
Буен ми ветър подуунал,
ситен ми дъждец ударил
и ми Драгана събудил.
Драгана майка кълнеше:
- Защо се, мале, помоли,
та ме, мале, събуди?!
Тая девета година,
ка ми е братец загинал,
насъне ми не е доодил;
съга ми дойде насъне -
пред царя с конче играе,
у ръка ниша ябълка...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010