* * *
По двор девокя заспала,
дунули виере ветре,
та су девокю разбудили.
Девокя от сън станула
и си ветре кълнеше:
- Виере ле, ветре ле, ненавеял се!
Овой ми годин девета,
какой ми братък умрел,
на сън не съм га сънувала;
съг' съм заспала, съг' съм сънувала -
пред пашу коня водеше,
и златну ябълку върляше
и удари града у рата!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010