* * *
Легнала мома, заспала
под вита ела, зелена,
с бяла се кърпа прикрила,
ситна я роса избила,
ситна бе, ситна като дъжд,
едра бе, едра като град.
Подухна вятър горянин,
издуха на мома кърпата.
Трепна мома, събуди се
и си потихом проклела:
- Ветре ле, ненадухал се,
вихре ле, ненавеял се!
Таман бях сладко заспала
и сладки сънища сънила.
Откак мил братец погина
на сън го не бях сънила,
сега го, маре, сънувах...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010