* * *
Драгана, заспала ми е Драгана,
под бела ружа алена,
със бел се чумбер прекрила,
буен ми ветър повея,
Драгани чумбер отвея.
Драгана ветър кълнеше:
- Ветре ле, ненавея ли се,
кога бех сладко заспала,
сладко си съня гледала,
ето девета година,
девета, тая десета,
един си братец имах,
ка ми се братец погубил...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010