* * *
Легнала мома, заспала,
под това дърво високо.
Ситен дъждец ми завалял,
тихичък ветрец повеял,
откърши клонка от дърво,
удари мома по образ.
Сепна се мома, събуди,
ветъра люто кълнеше:
- Ветре ле, ветре, ненавел се,
и ти, дъждо, ненавалел се.
Тая е годин девета,
кат брата си не видех,
сега го насъне видех.
Насън го видех,
той си ми дума говори:
"Утре е бела събота,
другиден - млада неделя,
в черква хубаво да се облече,
и в черква хубава да иде,
и на всекъде свещици да запали.
Че секъде одим, сестро ле,
се ми са тъмни темници,
и ми е мокро и кално!"
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.