* * *
Заспала ми е Калинка
под едно дърво маслинка.
Повейна ветър край море,
откърши клонка от маслина,
Калинка от сън събуди,
Калинка люто кълнеше:
- Ветре ле, ненавейнико,
сега ли почна да вееш,
станало девет години,
откак ми братец погинал,
насън ме не беше спохождал,
сега ми насън той дойде,
а ти ме, ветре, събуди.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.