* * *

Мома сънува мъртвия си брат

Заспала бела Радуна,
мома убава, Радуно,
навърх на Стара планина,
под столовато ореше.
Подуна ветър горянец,
горянец та па долянец,
откърши китка осена,
па я у вода натопи,
та си Радуна пороси
по коса, по бел косичняк,
по поли и половина.
Она се от сън събуди,
та па на ветър говоре:
- Ветре ле, не надуал се!
Дунаве, не нанишал се!
Орехо, не наклатил се!
Колко бех леко заспала,
по-леко засанувала!
Отка бе брат ми погинал,
на сън не бех го видела;
сега го на сън сънувах,
че на сън брат ми орати:
"Сестро ле, бела Радуно!
Да кажеш, сестро, на тата,
на тата, та па на мама:
на тата - да се обръсне,
на мама - да се опере
и кърпа да си забради,
а тизе да се умиеш
и косата да си оплетеш;
че кога пойдем с дружина
да пием вода студена,
сичките пият водица,
язе не мога да пия,
защо ме много жалите;
па кога прида да пия,
водата ми се размати
от ваши сълзи горчиви."

 


Локорско, Софийско; жътварска (СбНУ 16-17, с. 120, № 8; =Осинин-Душата, с. 380-381, № 295; =Осинин, Дърво, с. 269; =Осинин-Бурин, Горо ле, с. 273 - "Заспала бяла Радуна"; =БНТ 7, с. 418 - "Заспала бела Радуна"; =Арнаудов-ВН 2, "Заспала бела Радуна"). С минимални корекции (и преразказано начало) повторена у Д. Маринов като вариант от Литаково, Ботевградско - вж. (бел. съст., Т.М.).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010