Мома сънува мъртвия си брат. Съст. Т. Моллов

* * *

Млад Стоян умрял и го закопали;
той бил едничък на родителите си и те много плакали по него.
Най-сетне той се явява на сестра си - Бяла Радуна,
и й поръчал следната поръка:

"Сестро ле, бела Радуно!
Да кажеш, сестро, на тата,
на тата, още на мама;
на тата - да се обръсне,
на мама - да се опере,
и кърпа да си забради,
а тизе да се умиеш
и косата да си оплетеш.
Че гато пойдем с дружина
да пием вода студена,
всичките пият водица,
а язе не мога да пия,
защо ме много жалите,
жалите, още плачете;
кога приида да пия,
водата ми се размътва
от вашите сълзи горещи..."

Литаково, Ботевградско; жътварска (СбНУ 28, с. 256; =Маринов 1, 1981, с. 328). Почти тъждествена с варианта от Локорско, Софийско - малките корекции вер. са на Д. Маринов (бел. съст., Т.М.).

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010