* * *
Драганчице ле, Драгано!
Заспала мома Драгана
под дърво маслинено.
Силни се ветрове надуха,
черни маслини капеха
Драгани по бело лице,
Драгана от сън събудиха.
Драгана ветре кълнеше:
- Ветре ле, загорненино,
да не бе духнал ни вехнал,
сега ми девет години
как имам брата загубен,
нито самичък идва,
нито хабер провожда!
Сега го на сън сънувах,
та ми е рекъл, ветре ле:
"Да кажеш, сестро, на мама,
косата да си оплете,
кърпата си да опере,
кога се, сестро, наведа
студена вода да пия,
тя ми е мътна и кална
и руса коса низ нея!"
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010