* * *
Легнала мома, заспала
край море, край бели Дунав,
под това дърво маслина.
Буен ми ветрец повея,
та си момата пробуди.
Мома го люто кълнеше:
- Ветре ле, ненавеял се,
ветре ле, ненадухал се!
Азе си имах мил братец,
днеска са девет години,
от ка е назе оставил,
насън го не бях гледала;
сега го гледах насъне.
Братец ми тихо думаше:
"Момне ле, моя сестрице,
я иди речи на мама,
пред вечер да ме не плаче,
вов петък според събота,
че се запирам, та слушам,
и от дружина остаям."
С незначителни разлики песента е печатана и в Каравелов-Лавров, № 63; доколкото ръкописът на тази сбирка е бил готов през 1866/67 г., то очевидно там се намира и първообразът на песента, а преди по-късната й публикация (1875) са направени корекции от страна на Каравелов. (бел. съст., Т.М.).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.