* * *
Заспала е бяла Тодорка
на тихи бели Дунава.
Духнали силни ветрове,
захванали кротки дъждове,
Тодорка от сън събудиха.
Тодорка ветру думаше:
- Ветро льо, ненавейнико,
дъждо льо, не наваля се.
Сега стават девет години,
откакто ми е братът починал,
насън го не бях виждала,
та сега го насън видях,
и той ми холан думаше:
"Тодорке, сестро Тодорке,
когато дойде събота,
събота срещу неделя,
главата си да не миеш,
водата да ми не мътиш.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.