* * *
Легнала мома, заспала
под овой дърво високо.
Три дни гю мати будила
и го не мога разбуди.
Дунул е виар и ветар,
обори клонку масленку,
удари мому през лице,
тогай се мома събуди.
- Маани ме, мамо, маани ме,
овай девета година,
како ми брата загину,
никад ми насън не дойде,
па съг' ми насън дойде,
на ногье носи дзъвнели,
на крила носи дзънкала,
куде летело, дзънкало,
куде минало - дзъвнело.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.