* * *

Мома сънува мъртвия си брат

Покачила се Тодора
на едно дърво високо
червен ми люляк да бере.
Дунаха силни ветере,
че се люлякът залюле,
та падна бела Тодора.
Лява си ръка изкърши,
десна си нога наифна.
Пък го Тодора покълна:
- Ветъре, крайгоряне ле,
да не бе ветър дунало,
какъв ще съня да заспа -
брата си имах избягнат,
та го съм насън гледала,
на врано конче яхаше,
накръвен калпак носеше...

 

Еникьой, Ксантийско - Гърция, зап. в Асеновград; хороводна (Стоин-ИЗТр., № 945 - "Сънувала брата си"); наифна - навехна; накръвен - накривен.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010