* * *
Драгано, Драгано!
Заспала бяла Драгана,
под бял, червен трендафил;
де се юзеха ветрове,
ветрове, силни вихрушки,
та ми цветето орони
Драгани по бяло лице.
Драгана вятър кълнеше:
- Ветро ле, ти, горнянино,
ветро ле, ненавяхнал се,
че ме от сън събуди -
таман бях сладко заспала...
Сега ми девет години,
как имам брате загинал,
на сън го не бях сънила,
сега го на сън сънувах,
че си ми тихо викаше:
"Сестро Драгано, Драгано,
да кажеш, сестро, на майка,
кърпата да си опере,
косата да си умие,
дерек вода да не пие -
все ми е мътна, калена,
и руса коса низ нея..."
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010