* * *
Заспала Рада, Радуна
във тая гора зелена.
Подухна ветрец горенец.
Радуна на ветрец думаше:
- Ветре ле, не надуал се,
що си бях сладко заспала
и сладко засънувала.
Откак брат ми загина -
насън не съм го виждала!
Сега брат си сънувах,
на сън брат ми думаше:
"Сестро, Радуно хубава,
да кажеш, сестро, на мама,
на мама, още на тати,
на тати да се обръсне,
на мама да се остриже,
кърпата да си отбради,
а ти, сестро, да се измиеш,
космите да си махнеш!
Много ле сестро жалите?
Кога с дружина пойдеме,
дружина вода поеше,
а аз сестро не мога -
водата ми се размъти,
от вашите сълзи горчиви!"
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010