* * *
Полегнала е Тодора,
под дърво, под маслиново.
Подуйнал вятрец из море,
от море, от бял Дунава.
Откърши клонец маслина,
удари мома Тодора.
Тодора вятър кълнеше:
- Хич не подуйнал, бял ветре!
Таман съм съна сънила,
че е брата ми пристигнал
от бекирските зандани...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010