* * *
Майка Марийки думаше:
- Мила мамина Марийке,
макар да съм ти мащеха,
наука ще те науча -
недей си взема Дойчина,
Дойчин е млада войвода,
та ще ти тегло докара!...
Марийка майка не слуша,
еми си майци думаше:
- Пукни се, мамо, тресни се,
аз ще си взема Дойчина,
млада войводка ще стана!
Видиш ли, мамо, видиш ли,
видиш ли поле широко,
в полето дърво високо -
тамо е Дойчин войвода;
под всяко дърво и чиляк,
във всяка долчина и байряк,
тамо ще, мамо, да ида,
млада войводка да стана.
Я думай, мамо, на татя,
прикия да ми прикьоса -
негова пушка бойлия,
негова сабя френгия,
негова силяф телетин
с двата сребърни пищоле...
(*)
Майка Марийка думаше:
- Ако си вземеш Дойчина,
кога ти дойде сватбата,
отдалеч да се поклониш,
ръка недей им целува;
като те у тях заведат,
ти си от коня не слазяй,
дорде ти Дойчин не даде
ключове от тевниците!...
Марийка майка послуша
и си е така сторила,
та й юдали ключове.
Кога Марийка отключи
тевници, тевни зандани,
във тевниците намери
до три синджире със роби -
един бе с млади невести,
други със моми хубави,
трети с млади ергени.
Роби Марийка думаха:
- Да даде Господ, Марийке,
на тебе добро голямо,
че ни оттука избави;
тази е пета година,
ка' ни е Дойчин затворил -
във тебе късмет имахме!...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.07.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009