* * *
Слязоха, мамо, овчари
от връх от Стара планина,
слязоха долу в равнище
под столовати орехи,
наслая шаро килиме
да стрижат руда ерина.
Наред ги, мамо, погледнах,
всичките, мамо, хубави,
Дойчин е, мамо, най-хубав,
най-хубав и най-пременен -
с тънка риза ленена,
с аладжаво елече,
че аз него ще взема.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.07.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009