* * *

Момък не се опива заради момина хубост

Седи юнак накрай море,
накрай море, на постеля -
постелки му сребърени,
възглаве му сребърено,
вечеря му морска риба,
морска риба, динско вино,
слугарят му малка мома:
- Яж, юначе, пий, юначе,
не напивай чаша вино,
я напивай малка мома,
бяло лице лебедово,
черни очи черешови.
Прости, юнак, тая вечер,
ела, юнак, утре вечер,
докле не съм вечерала,
вечерала, нелегнала,
и портите приключила,
върли псета прехранила!
Прости юнак тая вечер,
дойде юнак сетна вечер;
мома била вечерала,
вечерала, не легнала,
портите е приключила,
върло псето прехранила.
Добър юнак порти бие,
порти бие, люто кълне,
где го зачу малка мома,
та изскочи, гола-боса,
бързо портите разключи,
прехвана му врана коня,
окачи му зоб пшеница,
и прикани добър юнак,
въведе го, пренесе му
морска риба, динско вино.

 

Хаджи Елес, дн. Първомай; коледна - на ерген (СбНУ 1/1889, с. 15, № 11; =Ангелов-Вакарелски, Лирика, № 140 - "Мома приема либето си необлечена"; =Бурин-Панайотова, Сокол иде, с. 89, с поправки от Бурин: "Третият и четвъртият стих звучат еднообразно; по аналогия на други песни поправям четвъртия стих вместо "сребърени" на "чисто злато": "Постелки му сребърени, / възглаве му сребърени" става: "постелки му сребърени, / възглаве му чисто злато.").

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010