* * *

Момък не се опива заради момина хубост

Юнак лежи накрай града,
накрай града, на бял камък.
Слуга му беше малка мома,
тя го храни, тя го пой,
с руйно вино подсладено,
с баш ракия подлютена.
Отговаря малка мома:
- Кат го пиеш, хваща ли та?
- Аз го пия, не ма хваща,
най ме хваща кога те гледам,
тънката снага тополова,
черните очи черешови,
бялото лице хубаво,
тънките вежди гайтанови.

 

Оризаре, Поморийско; коледна - на момче (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010