* * *
Кръз планина пилци пропеале,
кръз ливагье цвекя разцутиле,
во ливада зелено езеро,
во езеро аждер ненаситни,
секой ден п' един човек ядит.
Се изредиле сите девойки,
редот дойде на царева керка.
Цар керка си ми си промени,
я промени свила и кадифе,
я однесе дури край езеро,
край езеро н' асждер ненаситни;
а той оба ми 'и погълнал.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.04.2005
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010