* * *

Майка отива вместо дъщеря си за вода

Слънце зайде, мрак по поле падна.
Етърви се у двори собираю,
ред се реду за вода да иду.
Една рече: "Оцутра донесо!"
Друга рече: "На пладне донесо!"
Трейкя рече: "Синочка донесо!"
Ред се падна Маргити девойкя.
Итра беше Маргитина майкя -
улезнала у ладни земници,
премени се Маргитино руо,
накити се Маргитини киткье,
па си узна зелените стомне,
та отиде на чешме шарене.
Там седеше едно лудо-младо.
- Таком Бога, Маргитина майкя,
да куде е Маргита девойкя?
Проговара Маргитина майкя:
- Ичера е Маргита умрела,
данъска смо нея закопали!...
Проговара едно лудо-младо:
- Не лъж, не лъж, Маргитина майкя,
синочка беше Маргита на вода,
нойна коса рука ми прежили,
нойно лице зуби ми искрути!...

 

Трекляно, Кюстендилско; жътварска (СбНУ 32, с. 548, № 58-3).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010