* * *

Майка отива вместо дъщеря си за вода

Слънце зайде, мрак по земля паде,
етърви су у двор събирале,
ред се реде на воду да идат.
Ред се пада Маргити девойкьи.
Грабна ведру, на воду отиде.
Сенкя пада от града до града,
та припаде младо войводенче.
Войводенче макя питувала:
- Тужно ли е, синко, турска земля?
- Тужно, мале, свакоме болнику -
никой простре, никой да завие,
никой тура главу на узглавье,
теке има у село девокя,
она простре, она да завие,
она тура главу на узглавье...

 

Чупрене, Белоградчишко; жътварска - при заход слънце (Маринов, Д. Жива старина, кн. V. Градиво за веществената култура на Западна България. - СбНУ 18, Материали, 1901, с. 148, № 25; =Маринов, Д. Избрани произведения. Т. 2. С., 1984, с. 778, № 25); объркана - втората част заета от друга песен.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.09.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010