* * *
Тръгнала й Мара да жъне
с Дима, с девера си,
върели, що са вървели,
заминали гора зелена,
наели поле широко,
сред поле - круша кичеста,
под круша студен кладенец,
седнали да си починат
и малко хлебец да хапнат,
студена вода да пийнат,
тежка ги дрямка налегна,
легнали да си подремнат,
легнали, и са заспали,
малко са много те спали,
три дни ми и три вечера,
няма кой да ги събуди
сама се Мара събуди,
погледна Мара надолу,
отдолу иде свекър й
с девет коне за снопи,
чуди се Мара, мая се,
как да си свекър излъже...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2009
Български фолклорни мотиви. Т. VІІІ. Хумористични и пародийни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2008-2010