* * *
Тръгнали ми са тръгнали
четири млади етърви,
та ми отиват, отиват
на друм нива да жънат.
Кога са тамка отишли,
нивата росна, зелена..
Чудят се, маят етърви -
дали нивата да жънат
или назад да се върнат.
Най-малката етърва,
тя на другите думала:
- Ей ми ви вази, етърви,
по-стари, та по-глупави,
оти не легнем да поспим
доде нивата повтаса,
доде й роса попада?
Па са легнали, заспали
кога слънцето изгрява;
кога са от сън станали -
слънцето трепти да зайде...
Ей че ми иде стар свекър
с четири кола за снопи.
Чудят се, маят етърви,
как ще да лъжат стар свекър.
Най-малката им етърва,
тя й на другите думала:
- Ей ми ви вази, етърви,
по-стари, та по-глупави,
я ще да лъжа стар свекър!...
- Свекре ле, по-стар бащица,
опустяла ти нивата,
нивата на път, на друм!
Цял ден са турци вървели,
цял ден калинка вардихме,
та не можахме да жънем...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2009
Български фолклорни мотиви. Т. VІІІ. Хумористични и пародийни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2008-2010