* * *
Ангеловите пет снахи,
пет снахи, до пет етърви.
Проводи ги Ангел да жънат
късо просо край пътя.
Най-голямата етърва,
тя на другите думаше:
- Седнете да си починем,
дорде се вдигне росата;
ако се Ангел зададе,
аз ще му давам джувапа!...
Седнали да си почиват.
Ева го Ангел, че иде
със девет кола за снопи.
Най-голямата етърва,
тя на другите думаше:
- Всичките неми бъдете,
аз ще му давам джувапа...
- Ангеле, дърто магаре,
сей ли се просо край пътя -
весден турци минават,
бягаме, та се криеме!...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2009
Български фолклорни мотиви. Т. VІІІ. Хумористични и пародийни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2008-2010