* * *
Ангеловите пет снахи,
проводи ги Ангел на нива,
на нива, на буренлива,
на пътя, на кръстопътя.
Най-голямата етърва,
тя на другите думаше:
- Етърви, снахи по-малки,
хайдете да полегнеме,
хайдете да подремнеме,
додето слънце погрее,
додето роса опадне.
Лежали, що са лежали,
доде слънцето залезе.
Ето го Ангел че иде
със девет коли за снопи.
Ангеловите пет снахи,
всички се чудом чудеха
какво да кажат, да лъжат!
Най-голямата етърва,
тя на свекъра думаше:
- Ангеле, дърто магаре,
сее ли се нива на пътя,
на пътя, на кръстопътя?
Цял ден са турци вървяли,
цял ден сме в горя седяли,
просото не ожънахме...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2009
Български фолклорни мотиви. Т. VІІІ. Хумористични и пародийни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2008-2010