* * *
Тръгнали ми са, тръгнали,
Ангеловите пет снахи
жълтото просо да жънат.
Като са от тях тръгнали,
зора се сипе, съмнува.
Като на нива отишли,
слънцето трепти, изгрява.
Стара етърва говори:
- Сядайте, булки, да седнем,
да седнем, да си починем,
доде росата улети.
Седнали и полегнали,
легнали, та са заспали;
кога се от сън събудили,
слънцето трепти, залазя.
Ай че ми иде стар свекър
със девет кола за снопи.
Стара етърва говори:
- Мълчете, булки, да мълчим,
аз ще му давам джувапът!
Па си на свекър говори:
- Свекро льо, дърто магаре,
опустели ти нивите,
нивите по могилите,
върли ни турци гониха,
цял ден сме от тях бягали!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.11.2009
Български фолклорни мотиви. Т. VІІІ. Хумористични и пародийни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2008-2010