* * *

Майка изгубила сина си и го дири

Митьовата майка, тя на пътю седи,
тя на пътю седи и за Митю гледа,
и за Митю гледа, дребни сълзи рони,
Митьови другари те отдолу идат,
те отдолу идат, тя ги милно пита:
- Дали не видяхте моя синка Митьо?
Те на буля думаха: - Видяхме го, бульо,
накрай бял Дунава, накрай Дунав лежи
на бял морски пясък, възглавката му е
бял мраморен камък, завивката му е
либелата слана, водица му й, бульо,
лятната русица. Бог да прости Митю!

 

Виноградовка, Татарбунарскирайон, Одеска област - Украйна; лазарска - на умрели деца (Кауфман-НПБУМ 1, № 1163 - "Митьовата майка дребни сълзи рони"); трансформирана.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.11.2007
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007-2010