* * *

Майка изгубила сина си и го дири

Седнала ми й Божа Майка, Коладе ле,
мой Добро ле, Коладе ле,
на сред пътец - стародрумец
да си чака свойго сина.
Не дочака свойго сина,
най дочака ред войници,
ред войници - грамотници.
Божа Майка проговаря:
- Видехте ли свойга сина?
Ред войници отговарят:
- И да видим - непознато,
непознато, неузнато.
Божа Майка проговаря:
- Той е личен и преличен:
на гърди му - ясно слънце,
на чело му - ясен месец,
на поли му - дребни звезди.
Ред войници отговарят:
- Видяхме го татък долу,
татък долу, нанадолу,
в равно поле Коилово.

 

Въбел, Никополско; коледна (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.11.2007
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.