* * *

Майка изгубила сина си и го дири

Седнала ми, Коладе, Коладе ле,
Божа майка, мой Добре ле, Коладе ле,
върху друмец, на разпътец,
да си чака свойго сина.
Не дочака свойго сина,
най-дочака ред войници.
Проговаря Божа майка:
- Видяхте ли мойго сина?
Проговарят ред войници:
- И да видим - не познато...
Отговаря Божа майка:
- Той си й личен и приличен -
на глава му ясно слънце,
на гърди му ясен месец!

 


Пордим, Плевенско; коледна (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.11.2007
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.