* * *

Майка изгубила сина си и го дири

Задало ми са й, Коладе ле, заран зора, Коладе ле,
не ми било заран зора
най ми било Маркова майка
тя си ходи горе и долу
и си търси неин синка,
неин синка Крален Марко
Срещум ходи, срещум пита
отдалеч му поклон прави,
а отблизо селям дава
селям дава и запитва:
- Ой те, тебе, ясно слънце
ти като грееш толкоз високо
и си гледаш тъй нашироко
не видя ли моя синка
моя синка Крален Марко
Отговаря ясното слънце:
- И да срещна не познавам
Отговаря Марковата майка:
Моя синка е твърде личен
твърде личен тъй и приличен
на гърди му ясно слънце
по снага му дребни звезди
Отговаря ясното слънце:
- Видях го, видях го
татък долу в равно поле
бой се бие с еничери
ранили го в десна ръка
над него стои сиво орле
с криле му сянка държи
с човка му вода носи.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.11.2007
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.