* * *

Майка изгубила сина си и го дири

- Жерави, бьели Дунави,
като високо хвърчите,
долу широко гльедате,
не видяхте ли, жарави,
мояго сина Стояна?
Жерави баба думаха:
- Бабо ле, стара бабо ле,
ние го, бабо, видяхме
край тиха бяла Дунава -
ситен му пясък постеля,
мряморен камък възглавка,
тъмния облак покривка.

 

Бургас, кв. Сарафово, Бургаско; Мост - пролетна игра на Филек (Архив ИМ-БАН, папка 32, 1933 г.; =БНТ 13, № 637 - "Жерави, бели Дунави"); Играчите се нареждат две по две с високо дигнати ръце, хванали краищата на кърпа, вейка или венец от зеленина. Образува се мост, под който девойките се провират отзад напред. Така "мостът" се мести в дадената от играта посока.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.11.2007
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007-2010