* * *
Кумувал беше кум Богдан,
кумувал, прошка не давал,
кръщавал, дрешки не давал.
Станали девет кумици,
десетата й деверица.
Че той ги Богдан покани,
покани да ги прощава.
Негови девет кумици
и още десет кумеца,
като из пътя вървяха,
една се дума сдумваха:
- Бъркайте вино и ракия,
тургайте черна татула,
кум Богдан да си опием,
на пари да се наземем,
на шиник жълти жълтици!
Седнали да ядат, да пият,
десетата му кумица,
тя си на Богдан думаше:
- Куме ле, куме Богдане,
прощавай, ще ти продумам -
в нашто е село адетя
кума навън да излезе,
кумица да му полее.
Кум Богдан навън излезе,
не му й кумица поляла,
а най му тихо думаше:
- Куме ле, куме Богдане,
твоите девет кумици
и твоите десет кумеца,
като из пътя вървяхме,
една се дума сдумаха,
да бъркат вино и ракия,
да тургат черна татула,
кум Богдан да си опият,
да се на пари навземат,
на шиник жълти жълтици.
Кум Богдан в къщи отиде,
люта си клетва прокълна:
- Моите девет кумици
и моите десет кумеца
мермер камъни да станат!
Тез думи като издумал,
негови девет кумици
и негови десет кумеца
мермер камъни станали.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.07.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010