* * *

Която види във водата - нея да му придума

- Милко льо, Милко байова,
що има моми хубави,
и по-хубави невясти,
яла ми, Милко, похвали
на будньо ваше комшийче!
- Байо ле, батко Йоване,
на коя да те похваля -
де има моми хубави,
врит си са наша роднина;
де има куцо, сакато,
то не е наша роднина?!
- Милко льо, Милко байова,
стани ми рано в неделя,
та си се умий, оплети,
измети равни дворове,
донеси вода студена,
та я на дворове остави
да се обистри, утаи,
та че над нея надникни -
кого ми видиш в' водона,
него ще байо ти да вземе!...
Станала рано в неделя,
та се умила, оплела,
измела равни дворове,
наточи вода студена,
та я на дворове остави
да се утаи, обистри...
Та че над нея надникна -
сама се Милка видела,
видела, още изрекла:
- Зьола те чума, байо ле,
като сме пуста роднина!
- Милко льо, Милко байова,
хубава мома род няма,
чоста кория сяк няма,
дребно камене брой няма,
широко поле ход няма,
Чорноно море глед няма!...

 

Ситово, Пловдивско; зап. от Никола Геров Копривщенец през 1855 г. (Геров-Песнопойче 1860, № 25; =Родопски напредък, год. VІІ, 1909, кн. 1, с. 29, № 2 - "Хубава мома род няма").

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.01.2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010