* * *
Тодор Тодорки думаше:
- Мари, Тодоро, Тодорке,
мар', що щат тука, Тодоро,
Димитровите калеври,
калеври и чифте пищове,
и острите му ножове?!
Тодорка дума батьо си:
- Батьо льо, бате Тодоре,
нали е пуста механа,
дохождат вино да пият,
пък пари нямат да платят -
калеврите си залагат,
калеври, чифте пищове,
и острите си ножове...
Двеста ми дават, байно льо,
думица да им продумам;
триста ми дават, байно льо,
в очите да ги погледна!
Тодор Тодорки думаше:
- Тодорке, сестро Тодорке,
мар', дават ли ти, вземай ги,
мар', думат ли ти, думай им,
иллем ги в очи не гледай -
техните очи встрелени,
тий ще те, Тодоро, излъжат,
излъжат, ще те измамят!...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.05.2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010