* * *
Мела е Донка дворови,
наливай, Донке ле, наливай!
дворови и калдаръми.
Засвири кавал в усое.
Къ зачу Донка кавали,
тя хвърли мами метлата,
а пък тейно си греблото,
па мами си думаше:
- На мети, мамо, с метлата,
тейно да тика с греблото,
да иде Донка да види,
що свири кавал в усое.
Ако ми бъде там байну,
надявай ми се, майно льо,
надявай ми се с вечеря;
ако няма там байну,
ако ми бъди либето,
надявай ми се, майно льо,
надявай ми се напролет,
напролет с овчарите.
Овчарите с дребни агънца,
а Донка с мъжко детенце!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.04.2009
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.