* * *
Кавали свирят в усои,
пък Янка мете дворове.
Янка на майка си думаше:
- Я ела, майко, я ела,
ти мети, майко, дворове,
татьо да сбира сметьове,
пък аз ще ида в усои
да видя, майко, кой свири
със тези медни кавали.
Ако е, мамо, мил братец,
да ми се надеш, майне ле,
утре вечер по туй време;
ако ли е, мамо, млад Стоян,
млад Стоян, първо ми либе,
да ми се надеш, майно ле,
догодина по туй време
със мъжка рожба на ръце.
А че в усои замина
и си дружина намери,
и при Стояна остана.
Ходила, хайдутувала,
майка й плаче, нарежда:
- Енке ле, мила майчице,
нали щеше да са завърнеш
със мъжка рожба на ръце,
още та нема да дойдеш,
да дойдеш, да са завърнеш
със мъжка рожба на ръце.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.04.2009
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.