* * *
Иринка платно сновеше,
буле й клуве носеше,
Иринка буле думаше:
- Я поспри, буле, клувета,
залее се, буле, мен счува
и аз ще, буле, да ида,
да ида, буле, да видя.
Ако е, буле, мил братец,
на неделята ще дода;
ако е първото либе,
на годината ще дода
с маламен качул на глава,
със пъстро жубе на снага,
със мъжка рожба на ръце,
ала със друга на сърце.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.04.2009
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.