* * *
Иван торнова, торнова,
вечра коня да води,
вечра по месечина
и Тодора го изпраща.
Иван Тодора думаше:
- Ръчай поръчай Тодоро,
що да ти купа, донеса?
- Иди със здраве Иване,
недей ми нищо купува,
нито купува, донася.
Тебе си купи либе,
едно медно кавале,
кога се пролет завърнеш,
пролет с малки агънца,
жално ми милно засвири
и аз ще излезна да послушам,
и ще кажа на мама:
"Това е Иван калваджи,
дето ме другош искаше
на другочашни години,
та ме не даде, майне ле,
ами ме даде, майне ле,
на вдовец, майчо, на слепец,
с девет деца сирака.
Кога ми дойде събота
не мога да ги очеша,
кога ми дойде неделя
не мога да ги пременя,
кога ми дойде понеделник,
не мога да ги опера..."
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.04.2009
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.