* * *
Мела й Янка дворове
с два стръка босилек,
а третия - люляка.
Чула й кавал в гората -
хвърли Янка метлата:
- На ти, мамо, метлата,
аз чух кавал в гората,
ще ида, мамо, да видя;
ако ми е мил братец,
ще ида и пак ще дода;
ако ми е любето,
ще ида и няма да дода.
Да ме чакаш, мале мо,
догодина туй време -
на Великден с кравай
и с мъжка рожба на ръка.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.04.2009
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.