* * *
Русанка двори метеше,
метеше Русанка и рине.
Либе из пътя вървеше
с меден кавал свиреше.
Кавал си свири, говори:
- Излез, Русанке, на пътя
нещичко да ти обадя.
Русанка кат чу кавала
на майка си извика:
- Я излез, майко, навънка
какво ще ти обадя!
Я на ти мамо, метлата,
тате да вземе греблото.
Метете двама, ринете,
ази на пътя ще ида
първо ми либе ме чака
нещичко да ми обади.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.04.2009
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.