* * *
Калинка гърло боляло,
тръгнала билки да бере.
Вървяла, що е вървяла,
настала поле широко,
сред поле дърво високо,
под дърво - бистър кладенец.
Калинка вода ожадня.
Овчар се викна, провикна:
- Не пий, Калинке, таз вода,
таз вода не е хубава.
Снощи хайдути минаха,
кървави ризи переха,
люти си рани миеха.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.01.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст.
Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010