* * *
Калинка гърло болеше,
свекърва й го цереше,
благо, по-благо туряше -
от люта змия главата,
от перперица крилете.
Невяста каже Дамяну:
- Ха ме, Дамяне, заведи
у своя майка рождена,
гърлото да ми оздрави!...
И Дамян си я заведе
у своя майка рождена.
Таман във къщи влязоха,
и тя се с душа раздели,
та я майка й не цери...
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.01.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст.
Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010