* * *
Калинка гърло боляло,
тръгнала билки да бере,
минала й поле широко,
стъпила й в гора зелена,
сред гора й дърво високо,
до дърво й студен кладенец.
Калинка много ожадня,
посегна вода да пие.
Овчар се викна й провикна:
- Ни пий, Калинке, таз вода,
тази е вода кървава,
сноще татаре минаха,
на царя ряни носеха,
люти му рани мияха.
Калинка овчар не слуша,
сръбна Калинка, не глътна,
люто я гърло заболя,
викна Калинка, заплака:
- Клета му й душа, проклета,
който си овчар не слуша!
Дорде Калинка издума
и са от душа раздели.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.01.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст.
Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010