* * *
Калинка гърло болело,
тръгнала билки да бере.
Минала гора зелена,
настала поле широко,
всред поле дърво високо,
под дърво бистър кладенец.
Посегна вода да пие,
овчар се викна, подвикна:
- Не пий, Калино, таз вода,
тази вода се не пие,
тази е вода кървава.
Снощи татари минаха,
ранен царя носеха,
люти му рани миеха,
кървави ризи перяха.
Калина овчар не слуша,
сръбна Калина на глътки,
люто я гърло заболя,
по-лоша треска затресе.
Викна Калина, та заплака:
- Клета му душа, проклета,
който си овчар не слуша!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.01.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст.
Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010