* * *
Калинка я гърло боляло,
девет я години боляло,
никому не е казала.
Свекърва й я церила
на люта змия с главата,
на усойница със сърцето,
на зелен гущер с опашка.
Колкото гърло цереше,
повече гърло болеше.
Тръгнали билки да берат;
вървели, що са вървели,
настали студни кладенци.
Овчар се викна провикна:
- Не пий, Калинке, таз вода,
тая се вода не пие -
снощи е войска минала,
ранена царя носеха,
люти му рани миеха,
кървави кърпи перяха.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.01.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст.
Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010