* * *
Калинка гърло боляло,
тръгнала билки да бере,
минала гора зелена,
настала поле широко,
сред поле дърво високо,
под дърво студен кладенец.
Калинка много ожадня,
посегна вода да пие,
овчар си викна, провикна:
- Не пий, Калинке, таз вода,
тази вода галарска,
снощи галари минаха,
ранена царя носеха,
люти му рани миеха,
кървави ризи перяха.
Калинка овчар не слуша,
сръбна Калинка, не глътна,
люта я глава заболя,
по-люта треска затресе,
викна Калинка, заплака:
- Клета му душа, проклета,
кой си овчарче не слуша!
Доде Калинка издума,
тя се от душа раздели.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.01.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст.
Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010